Моето второ раждане – Секцио

С първата си бременност родих секцио по медицински причини. Бях с плацента превия.
Днес ще ви разкажа за второто си секцио, което беше по мой избор.

Как започна всичко?

Родих в 37сед., имах дата за планово секцио в 39 сед., но бебето само реши кога иска да излезе. Отидох с контракции и разкритие на 3см. Пристигнахме в болницата в 17 и 30 часа. Първо имах преглед за разкритие и веднага след това започна подготовката за секциото.

Подготовка за секцио

Първото нещо, което се прави е клизма, не е болезнено и не е гадно. След клизмата се облича нощницата и ви качват на етажа с родилното. Там ви включват система, взимат кръв за изследвания и правят проба за алергии. Докато системата тече ви включват на тонове. Преди да отидете в операционната ви гледат на ехограф. За лекаря е важно да види разположението на бебето преди операцията.

Операцията

В операционната лягате първо в ембрионална поза на една страна, за да се сложи упойката. Бях със спинална упойка. Самото слагане на упойката е безболезнено. Анестезиолога казва, че ще усетите боцкане, което не е болезнено и след това слага упойката. Има някакви секунди преди да започне да хваща упойката, в които се завъртате в легнало положение по гръб. Започва подготовка – на едната ръка слагат апарата за кръвно и пулс да следят, а другата е опъната с абоката и системата към сестрата, за да може да следи и слага системи. Лекаря, който извършва операцията намазва целия корем, зоната около таза и част от краката с йод и дезифектант. Слагат параван, за да не виждате нищо и започва операцията. По време на операцията не усещате нищо. В съзнание сте, говорите си със сестрите. Някъде между 5тата и 10мин. от започването на операцията вадят бебето, чувате плача и малко след това ви го показват голо, след това го повиват и го носят до главата ви да го видите гушнете и целунете. Влезнах в операционата в 19 и 05 часа, извадиха бебето в 19:14часа. След това го показват на таткото и отива в неонатологията.

Лекаря премахва плацентата и започва зашиването. Отново ще повтория не усещате нищо. За мен шиенето е най-гадната част, защото седите и чакате да мине времето, а нали знаете когато чакате нещо времето сякаш минава много бавно. Ваденето на бебето е не повече от 5-10мин., но шиенето е 30мин.. След като приключи лекаря ви местят на друго легло още в операционата, с което ви карат в реанимация. Не се притеснявайте малко усещането е все едно ще ви изсипят от леглото, но са професионалисти и знаят как да ви вдигнат и преместят.

На самия разрез след зашиване се слага лепенка и ви почистват от йода и дезифектанта.

Реанимация

След секцио 24 часа сте в реанимация. Първите 6 часа пиете по 1 глътка вода рядко, но е важно. 2 часа след приключване на операцията започва да отпуска упойката и започвате леко местене на краката, първо на самите стъпала. Тук искам да спомена някой неща, които не трябва да ви стряскат и са напълно нормални през първите 2 часа в реанимацията, а именно треперенето и сърбежа. Първо колкото и топло да ви е при отминаване на упойката има треперене, при всеки е различен период от време. Сега втория път при мен периода беше много по кратък може би около час, след това се появява сърбеж по лицето и тялото, който също е нормален. Той също отминава за няколко часа.
Ще ви обясни лекаря след отпускането на упойката как в леглото да раздвижвате краката още преди да е дошло времето за ставане. След 6тия час вече трябва да започнете да се наливате с много вода и доста лекари включително и моя препоръчват яденето на шоколад, за да се вдигне кръвното и при първото ставане да няма виене на свят.

За раздвижването

Идва физиотерапевт, който ви обяснява как да се завъртите и с ръцете да си помогнете да седнете в леглото, за да не напрягате мускулите на корема. След това от седнало положение ставате и ви карат поне в болницата в която аз бях да отидете с него до мивката и да си измиете лицето и след това да се върнете в леглото. Много е важно при ходенето да гледате направо или нагоре, ако си гледате в краката започва да ви се вие свят. Не мога да кажа, че не е болезнено, няма и смисъл да ви лъжа. Но болката не е силна и не е нетърпима. С всяка разходка, завъртане в леглото на ляво и на дясно и сядане става все по лесно. Колкото повече се движите в началото и гледате като ходите да сте изправени толкова по-лесно става. С първото секцио ме беше страх и доста по бавно се раздвижих може би около 5 дни ми трябваха нищо да не ме боли и да правя всички движения, сега с второто на 3 ден вече бях все едно не съм минала операция.

Надявам се моя разказ да ви е полезен и да се чувствате поне малко подготвени, ако за пръв път ще сте секцио. Двете ми раждания са в 1АГ „Св. София“ при доктор К. Петров.

Ако имате въпроси с радост ще отговоря на всяка от вас по долу в коментарите или може да ме откриете в инстаграм @marrinahristova